запалянко

Речник на българския език

запаля̀нко съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

мн. запаля̀нковци, м. Запален любител, поклонник на вид спорт (най-често на футбола), на музика и под. Голям запалянко е, не пропуска мач.
същ. запаля̀нковщина, ж.

Грешни изписвания (7)

  • запалянку
  • запълянко
  • запълянку
  • зъпалянко
  • зъпалянку
  • зъпълянко
  • зъпълянку

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-па-лян-ко
непълен член за-па-лян-ко-то
пълен член за-па-лян-ко-то
мн.ч. за-па-лян-ков-ци
членувано за-па-лян-ков-ци-те
бройна форма за-па-лян-ков-ци
звателна форма за-па-лян-ко