заоблача

Речник на българския език

заоблача преходен глагол от свършен вид (тип 176att) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-об-ла-ча за-об-ла-чим
2 лице за-об-ла-чиш за-об-ла-чи-те
3 лице за-об-ла-чи за-об-ла-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-об-ла-чих за-об-ла-чих-ме
2 лице за-об-ла-чи за-об-ла-чих-те
3 лице за-об-ла-чи за-об-ла-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-об-ла-чах за-об-ла-чах-ме
2 лице за-об-ла-че-ше за-об-ла-чах-те
3 лице за-об-ла-че-ше за-об-ла-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заоблачил съм заоблачила съм заоблачило съм заоблачили сме
2 лице заоблачил си заоблачила си заоблачило си заоблачили сте
3 лице заоблачил е заоблачила е заоблачило е заоблачили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заоблачил бях заоблачила бях заоблачило бяхме заоблачили
2 лице беше заоблачил беше заоблачила беше заоблачило бяхте заоблачили
3 лице беше заоблачил беше заоблачила беше заоблачило бяха заоблачили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще заоблача ще заоблачим
2 лице ще заоблачиш ще заоблачите
3 лице ще заоблачи ще заоблачат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заоблачил ще съм заоблачила ще съм заоблачило ще сме заоблачили
2 лице ще си заоблачил ще си заоблачила ще си заоблачило ще сте заоблачили
3 лице ще е заоблачил ще е заоблачила ще е заоблачило ще са заоблачили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да заоблача щяхме да заоблачим
2 лице щеше да заоблачиш щяхте да заоблачите
3 лице щеше да заоблачи щяха да заоблачат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заоблачил щях да съм заоблачила щях да съм заоблачило щяхме да сме заоблачили
2 лице щеше да си заоблачил щеше да си заоблачила щеше да си заоблачило щяхте да сте заоблачили
3 лице щеше да е заоблачил щеше да е заоблачила щеше да е заоблачило щяха да са заоблачили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заоблачал съм заоблачала съм заоблачало съм заоблачали сме
2 лице заоблачал си заоблачала си заоблачало си заоблачали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заоблачил съм заоблачила съм заоблачило съм заоблачили сме
2 лице заоблачил си заоблачила си заоблачило си заоблачили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заоблачил била съм заоблачила било съм заоблачило били сме заоблачили
2 лице бил си заоблачил била си заоблачила било си заоблачило били сте заоблачили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заоблача щяла съм да заоблача щяло съм да заоблача щели сме да заоблачим
2 лице щял си да заоблачиш щяла си да заоблачиш щяло си да заоблачиш щели сте да заоблачите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заоблачил щяла съм да съм заоблачила щяло съм да съм заоблачило щели сме да сме заоблачили
2 лице щял си да си заоблачил щяла си да си заоблачила щяло си да си заоблачило щели сте да сте заоблачили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заоблачил бих заоблачила бих заоблачило бихме заоблачили
2 лице би заоблачил би заоблачила би заоблачило бихте заоблачили
3 лице би заоблачил би заоблачила би заоблачило биха заоблачили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-об-ла-чи за-об-ла-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-об-ла-чен
непълен член за-об-ла-че-ния
пълен член за-об-ла-че-ни-ят
женски род за-об-ла-че-на
членувано за-об-ла-че-на-та
среден род за-об-ла-че-но
членувано за-об-ла-че-но-то
множествено число за-об-ла-че-ни
членувано за-об-ла-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-об-ла-чил
непълен член за-об-ла-чи-лия
пълен член за-об-ла-чи-ли-ят
женски род за-об-ла-чи-ла
членувано за-об-ла-чи-ла-та
среден род за-об-ла-чи-ло
членувано за-об-ла-чи-ло-то
множествено число за-об-ла-чи-ли
членувано за-об-ла-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-об-ла-чал
женски род за-об-ла-ча-ла
среден род за-об-ла-ча-ло
множествено число за-об-ла-ча-ли