заоблачил

Речник на българския език

1. заоблачил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заоблачил е производна форма на заоблача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заоблачил — мин. деят. св. прич. м. р.

заоблачил е производна форма на заоблача (мин. деят. св. прич. м. р.).