заоблачала

Речник на българския език

1. заоблачала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

заоблачала е производна форма на заоблача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. заоблачала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

заоблачала е производна форма на заоблача (мин. деят. несв. прич. ж. р.).