закотвя

Речник на българския език

1. зако̀твя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

зако̀твиш, мин. св. зако̀твих, мин. прич. зако̀твил, св.вж. закотвям.

Грешни изписвания (3)

  • закотвъ
  • зъкотвъ
  • зъкотвя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-кот-вя за-кот-вим
2 лице за-кот-виш за-кот-ви-те
3 лице за-кот-ви за-кот-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-кот-вих за-кот-вих-ме
2 лице за-кот-ви за-кот-вих-те
3 лице за-кот-ви за-кот-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-кот-вех за-кот-вех-ме
2 лице за-кот-ве-ше за-кот-вех-те
3 лице за-кот-ве-ше за-кот-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закотвил съм закотвила съм закотвило съм закотвили сме
2 лице закотвил си закотвила си закотвило си закотвили сте
3 лице закотвил е закотвила е закотвило е закотвили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях закотвил бях закотвила бях закотвило бяхме закотвили
2 лице беше закотвил беше закотвила беше закотвило бяхте закотвили
3 лице беше закотвил беше закотвила беше закотвило бяха закотвили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще закотвя ще закотвим
2 лице ще закотвиш ще закотвите
3 лице ще закотви ще закотвят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм закотвил ще съм закотвила ще съм закотвило ще сме закотвили
2 лице ще си закотвил ще си закотвила ще си закотвило ще сте закотвили
3 лице ще е закотвил ще е закотвила ще е закотвило ще са закотвили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да закотвя щяхме да закотвим
2 лице щеше да закотвиш щяхте да закотвите
3 лице щеше да закотви щяха да закотвят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм закотвил щях да съм закотвила щях да съм закотвило щяхме да сме закотвили
2 лице щеше да си закотвил щеше да си закотвила щеше да си закотвило щяхте да сте закотвили
3 лице щеше да е закотвил щеше да е закотвила щеше да е закотвило щяха да са закотвили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закотвел съм закотвела съм закотвело съм закотвели сме
2 лице закотвел си закотвела си закотвело си закотвели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице закотвил съм закотвила съм закотвило съм закотвили сме
2 лице закотвил си закотвила си закотвило си закотвили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм закотвил била съм закотвила било съм закотвило били сме закотвили
2 лице бил си закотвил била си закотвила било си закотвило били сте закотвили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да закотвя щяла съм да закотвя щяло съм да закотвя щели сме да закотвим
2 лице щял си да закотвиш щяла си да закотвиш щяло си да закотвиш щели сте да закотвите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм закотвил щяла съм да съм закотвила щяло съм да съм закотвило щели сме да сме закотвили
2 лице щял си да си закотвил щяла си да си закотвила щяло си да си закотвило щели сте да сте закотвили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих закотвил бих закотвила бих закотвило бихме закотвили
2 лице би закотвил би закотвила би закотвило бихте закотвили
3 лице би закотвил би закотвила би закотвило биха закотвили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-кот-ви за-кот-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-кот-вен
непълен член за-кот-ве-ния
пълен член за-кот-ве-ни-ят
женски род за-кот-ве-на
членувано за-кот-ве-на-та
среден род за-кот-ве-но
членувано за-кот-ве-но-то
множествено число за-кот-ве-ни
членувано за-кот-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-кот-вил
непълен член за-кот-ви-лия
пълен член за-кот-ви-ли-ят
женски род за-кот-ви-ла
членувано за-кот-ви-ла-та
среден род за-кот-ви-ло
членувано за-кот-ви-ло-то
множествено число за-кот-ви-ли
членувано за-кот-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-кот-вел
женски род за-кот-ве-ла
среден род за-кот-ве-ло
множествено число за-кот-ве-ли

2. закотвя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

закотвя е производна форма на закотвям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. закотвя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

закотвя е производна форма на закотвям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. закотвя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

закотвя е производна форма на закотвям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).