закотвен

Речник на българския език

1. закотвен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-кот-вен
непълен член за-кот-ве-ния
пълен член за-кот-ве-ни-ят
ж. р. за-кот-ве-на
членувано за-кот-ве-на-та
ср. р. за-кот-ве-но
членувано за-кот-ве-но-то
мн. ч. за-кот-ве-ни
членувано за-кот-ве-ни-те

2. закотвен — мин. страд. прич. м. р.

закотвен е производна форма на закотвя (мин. страд. прич. м. р.).