закотвило

Речник на българския език

1. закотвило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закотвило е производна форма на закотвя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закотвило — мин. деят. св. прич. ср. р.

закотвило е производна форма на закотвя (мин. деят. св. прич. ср. р.).