заклеймявам

Речник на българския език

заклеймя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

заклеймя̀ваш, несв. и заклеймя̀, св.; Кого, какво. Осъждам остро, изобличавам публично. Заклеймиха изменниците.
прил. заклеймѐн, заклеймѐна, заклеймѐно, мн. заклеймѐни.

Грешни изписвания (7)

  • заклеймявъм
  • заклиймявам
  • заклиймявъм
  • зъклеймявам
  • зъклеймявъм
  • зъклиймявам
  • зъклиймявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице зак-лей-мя-вам зак-лей-мя-ва-ме
2 лице зак-лей-мя-ваш зак-лей-мя-ва-те
3 лице зак-лей-мя-ва зак-лей-мя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице зак-лей-мя-вах зак-лей-мя-вах-ме
2 лице зак-лей-мя-ва зак-лей-мя-вах-те
3 лице зак-лей-мя-ва зак-лей-мя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице зак-лей-мя-вах зак-лей-мя-вах-ме
2 лице зак-лей-мя-ва-ше зак-лей-мя-вах-те
3 лице зак-лей-мя-ва-ше зак-лей-мя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заклеймявал съм заклеймявала съм заклеймявало съм заклеймявали сме
2 лице заклеймявал си заклеймявала си заклеймявало си заклеймявали сте
3 лице заклеймявал е заклеймявала е заклеймявало е заклеймявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заклеймявал бях заклеймявала бях заклеймявало бяхме заклеймявали
2 лице беше заклеймявал беше заклеймявала беше заклеймявало бяхте заклеймявали
3 лице беше заклеймявал беше заклеймявала беше заклеймявало бяха заклеймявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще заклеймявам ще заклеймяваме
2 лице ще заклеймяваш ще заклеймявате
3 лице ще заклеймява ще заклеймяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заклеймявал ще съм заклеймявала ще съм заклеймявало ще сме заклеймявали
2 лице ще си заклеймявал ще си заклеймявала ще си заклеймявало ще сте заклеймявали
3 лице ще е заклеймявал ще е заклеймявала ще е заклеймявало ще са заклеймявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да заклеймявам щяхме да заклеймяваме
2 лице щеше да заклеймяваш щяхте да заклеймявате
3 лице щеше да заклеймява щяха да заклеймяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заклеймявал щях да съм заклеймявала щях да съм заклеймявало щяхме да сме заклеймявали
2 лице щеше да си заклеймявал щеше да си заклеймявала щеше да си заклеймявало щяхте да сте заклеймявали
3 лице щеше да е заклеймявал щеше да е заклеймявала щеше да е заклеймявало щяха да са заклеймявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заклеймявал съм заклеймявала съм заклеймявало съм заклеймявали сме
2 лице заклеймявал си заклеймявала си заклеймявало си заклеймявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заклеймявал съм заклеймявала съм заклеймявало съм заклеймявали сме
2 лице заклеймявал си заклеймявала си заклеймявало си заклеймявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заклеймявал била съм заклеймявала било съм заклеймявало били сме заклеймявали
2 лице бил си заклеймявал била си заклеймявала било си заклеймявало били сте заклеймявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заклеймявам щяла съм да заклеймявам щяло съм да заклеймявам щели сме да заклеймяваме
2 лице щял си да заклеймяваш щяла си да заклеймяваш щяло си да заклеймяваш щели сте да заклеймявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заклеймявал щяла съм да съм заклеймявала щяло съм да съм заклеймявало щели сме да сме заклеймявали
2 лице щял си да си заклеймявал щяла си да си заклеймявала щяло си да си заклеймявало щели сте да сте заклеймявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заклеймявал бих заклеймявала бих заклеймявало бихме заклеймявали
2 лице би заклеймявал би заклеймявала би заклеймявало бихте заклеймявали
3 лице би заклеймявал би заклеймявала би заклеймявало биха заклеймявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
зак-лей-мя-вай зак-лей-мя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род зак-лей-мя-ван
непълен член зак-лей-мя-ва-ния
пълен член зак-лей-мя-ва-ни-ят
женски род зак-лей-мя-ва-на
членувано зак-лей-мя-ва-на-та
среден род зак-лей-мя-ва-но
членувано зак-лей-мя-ва-но-то
множествено число зак-лей-мя-ва-ни
членувано зак-лей-мя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зак-лей-мя-вал
непълен член зак-лей-мя-ва-лия
пълен член зак-лей-мя-ва-ли-ят
женски род зак-лей-мя-ва-ла
членувано зак-лей-мя-ва-ла-та
среден род зак-лей-мя-ва-ло
членувано зак-лей-мя-ва-ло-то
множествено число зак-лей-мя-ва-ли
членувано зак-лей-мя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зак-лей-мя-вал
женски род зак-лей-мя-ва-ла
среден род зак-лей-мя-ва-ло
множествено число зак-лей-мя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род зак-лей-мя-ващ
непълен член зак-лей-мя-ва-щия
пълен член зак-лей-мя-ва-щи-ят
женски род зак-лей-мя-ва-ща
членувано зак-лей-мя-ва-ща-та
среден род зак-лей-мя-ва-що
членувано зак-лей-мя-ва-що-то
множествено число зак-лей-мя-ва-щи
членувано зак-лей-мя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

зак-лей-мя-вай-ки