1.
заклеймѐн
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
вж. заклеймя̀вам
Грешни изписвания (3)
- заклиймен
- зъклеймен
- зъклиймен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | зак-лей-мен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | зак-лей-ме-ния | ||
| пълен член | зак-лей-ме-ни-ят | ||
| ж. р. | зак-лей-ме-на | ||
| членувано | зак-лей-ме-на-та | ||
| ср. р. | зак-лей-ме-но | ||
| членувано | зак-лей-ме-но-то | ||
| мн. ч. | зак-лей-ме-ни | ||
| членувано | зак-лей-ме-ни-те | ||
2. заклеймен — мин. страд. прич. м. р.
заклеймен е производна форма на заклеймя (мин. страд. прич. м. р.).