заклеймения

Речник на българския език

1. заклеймения — м. р. непълен член

заклеймения е производна форма на заклеймен (м. р. непълен член).

2. заклеймения — мин. страд. прич. м. р. непълен член

заклеймения е производна форма на заклеймя (мин. страд. прич. м. р. непълен член).