заизхвърчам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	за-из-х-вър-чам	за-из-х-вър-ча-ме
2 лице	за-из-х-вър-чаш	за-из-х-вър-ча-те
3 лице	за-из-х-вър-ча	за-из-х-вър-чат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	за-из-х-вър-чах	за-из-х-вър-чах-ме
2 лице	за-из-х-вър-ча	за-из-х-вър-чах-те
3 лице	за-из-х-вър-ча	за-из-х-вър-ча-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	за-из-х-вър-чах	за-из-х-вър-чах-ме
2 лице	за-из-х-вър-ча-ше	за-из-х-вър-чах-те
3 лице	за-из-х-вър-ча-ше	за-из-х-вър-ча-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	заизхвърчал съм	заизхвърчала съм	заизхвърчало съм	заизхвърчали сме
2 лице	заизхвърчал си	заизхвърчала си	заизхвърчало си	заизхвърчали сте
3 лице	заизхвърчал е	заизхвърчала е	заизхвърчало е	заизхвърчали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях заизхвърчал	бях заизхвърчала	бях заизхвърчало	бяхме заизхвърчали
2 лице	беше заизхвърчал	беше заизхвърчала	беше заизхвърчало	бяхте заизхвърчали
3 лице	беше заизхвърчал	беше заизхвърчала	беше заизхвърчало	бяха заизхвърчали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще заизхвърчам	ще заизхвърчаме
2 лице	ще заизхвърчаш	ще заизхвърчате
3 лице	ще заизхвърча	ще заизхвърчат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм заизхвърчал	ще съм заизхвърчала	ще съм заизхвърчало	ще сме заизхвърчали
2 лице	ще си заизхвърчал	ще си заизхвърчала	ще си заизхвърчало	ще сте заизхвърчали
3 лице	ще е заизхвърчал	ще е заизхвърчала	ще е заизхвърчало	ще са заизхвърчали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да заизхвърчам	щяхме да заизхвърчаме
2 лице	щеше да заизхвърчаш	щяхте да заизхвърчате
3 лице	щеше да заизхвърча	щяха да заизхвърчат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм заизхвърчал	щях да съм заизхвърчала	щях да съм заизхвърчало	щяхме да сме заизхвърчали
2 лице	щеше да си заизхвърчал	щеше да си заизхвърчала	щеше да си заизхвърчало	щяхте да сте заизхвърчали
3 лице	щеше да е заизхвърчал	щеше да е заизхвърчала	щеше да е заизхвърчало	щяха да са заизхвърчали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	заизхвърчал съм	заизхвърчала съм	заизхвърчало съм	заизхвърчали сме
2 лице	заизхвърчал си	заизхвърчала си	заизхвърчало си	заизхвърчали сте
3 лице	за-из-х-вър-чал заизхвърчал е	за-из-х-вър-ча-ла заизхвърчала е	за-из-х-вър-ча-ло заизхвърчало е	за-из-х-вър-ча-ли заизхвърчали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	заизхвърчал съм	заизхвърчала съм	заизхвърчало съм	заизхвърчали сме
2 лице	заизхвърчал си	заизхвърчала си	заизхвърчало си	заизхвърчали сте
3 лице	за-из-х-вър-чал заизхвърчал е	за-из-х-вър-ча-ла заизхвърчала е	за-из-х-вър-ча-ло заизхвърчало е	за-из-х-вър-ча-ли заизхвърчали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм заизхвърчал	била съм заизхвърчала	било съм заизхвърчало	били сме заизхвърчали
2 лице	бил си заизхвърчал	била си заизхвърчала	било си заизхвърчало	били сте заизхвърчали
3 лице	бил заизхвърчал бил е заизхвърчал	била заизхвърчала била е заизхвърчала	било заизхвърчало било е заизхвърчало	били заизхвърчали били са заизхвърчали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да заизхвърчам	щяла съм да заизхвърчам	щяло съм да заизхвърчам	щели сме да заизхвърчаме
2 лице	щял си да заизхвърчаш	щяла си да заизхвърчаш	щяло си да заизхвърчаш	щели сте да заизхвърчате
3 лице	щял да заизхвърча щял е да заизхвърча	щяла да заизхвърча щяла е да заизхвърча	щяло да заизхвърча щяло е да заизхвърча	щели да заизхвърчат щели са да заизхвърчат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм заизхвърчал	щяла съм да съм заизхвърчала	щяло съм да съм заизхвърчало	щели сме да сме заизхвърчали
2 лице	щял си да си заизхвърчал	щяла си да си заизхвърчала	щяло си да си заизхвърчало	щели сте да сте заизхвърчали
3 лице	щял да е заизхвърчал щял е да е заизхвърчал	щяла да е заизхвърчала щяла е да е заизхвърчала	щяло да е заизхвърчало щяло е да е заизхвърчало	щели да са заизхвърчали щели са да са заизхвърчали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих заизхвърчал	бих заизхвърчала	бих заизхвърчало	бихме заизхвърчали
2 лице	би заизхвърчал	би заизхвърчала	би заизхвърчало	бихте заизхвърчали
3 лице	би заизхвърчал	би заизхвърчала	би заизхвърчало	биха заизхвърчали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
за-из-х-вър-чай	за-из-х-вър-чай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		за-из-х-вър-чал
		непълен член	за-из-х-вър-ча-лия
		пълен член	за-из-х-вър-ча-ли-ят
	женски род		за-из-х-вър-ча-ла
		членувано	за-из-х-вър-ча-ла-та
	среден род		за-из-х-вър-ча-ло
		членувано	за-из-х-вър-ча-ло-то
множествено число			за-из-х-вър-ча-ли
		членувано	за-из-х-вър-ча-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	за-из-х-вър-чал
	женски род	за-из-х-вър-ча-ла
	среден род	за-из-х-вър-ча-ло
множествено число		за-из-х-вър-ча-ли