заизхвърчало

Речник на българския език

1. заизхвърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заизхвърчало е производна форма на заизхвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заизхвърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заизхвърчало е производна форма на заизхвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заизхвърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заизхвърчало е производна форма на заизхвърчам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заизхвърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заизхвърчало е производна форма на заизхвърчам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).