заизхвърчали

Речник на българския език

1. заизхвърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

заизхвърчали е производна форма на заизхвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. заизхвърчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

заизхвърчали е производна форма на заизхвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. заизхвърчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

заизхвърчали е производна форма на заизхвърчам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. заизхвърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

заизхвърчали е производна форма на заизхвърчам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).