задържа

Речник на българския език

1. задържа̀ преходен глагол от свършен вид (тип 179tt) редактиране

Значение

задържѝш, мин. св. задържа̀х, мин. прич. задържа̀л, св.вж. задържам.

Грешни изписвания (7)

  • задаржа
  • задаржъ
  • задържъ
  • зъдаржа
  • зъдаржъ
  • зъдържа
  • зъдържъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-дър-жа за-дър-жим
2 лице за-дър-жиш за-дър-жи-те
3 лице за-дър-жи за-дър-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-дър-жах за-дър-жах-ме
2 лице за-дър-жа за-дър-жах-те
3 лице за-дър-жа за-дър-жа-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-дър-жах за-дър-жах-ме
2 лице за-дър-же-ше за-дър-жах-те
3 лице за-дър-же-ше за-дър-жа-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице задържал съм задържала съм задържало съм задържали сме
2 лице задържал си задържала си задържало си задържали сте
3 лице задържал е задържала е задържало е задържали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях задържал бях задържала бях задържало бяхме задържали
2 лице беше задържал беше задържала беше задържало бяхте задържали
3 лице беше задържал беше задържала беше задържало бяха задържали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще задържа ще задържим
2 лице ще задържиш ще задържите
3 лице ще задържи ще задържат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм задържал ще съм задържала ще съм задържало ще сме задържали
2 лице ще си задържал ще си задържала ще си задържало ще сте задържали
3 лице ще е задържал ще е задържала ще е задържало ще са задържали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да задържа щяхме да задържим
2 лице щеше да задържиш щяхте да задържите
3 лице щеше да задържи щяха да задържат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм задържал щях да съм задържала щях да съм задържало щяхме да сме задържали
2 лице щеше да си задържал щеше да си задържала щеше да си задържало щяхте да сте задържали
3 лице щеше да е задържал щеше да е задържала щеше да е задържало щяха да са задържали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице задържал съм задържала съм задържало съм задържали сме
2 лице задържал си задържала си задържало си задържали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице задържал съм задържала съм задържало съм задържали сме
2 лице задържал си задържала си задържало си задържали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм задържал била съм задържала било съм задържало били сме задържали
2 лице бил си задържал била си задържала било си задържало били сте задържали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да задържа щяла съм да задържа щяло съм да задържа щели сме да задържим
2 лице щял си да задържиш щяла си да задържиш щяло си да задържиш щели сте да задържите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм задържал щяла съм да съм задържала щяло съм да съм задържало щели сме да сме задържали
2 лице щял си да си задържал щяла си да си задържала щяло си да си задържало щели сте да сте задържали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих задържал бих задържала бих задържало бихме задържали
2 лице би задържал би задържала би задържало бихте задържали
3 лице би задържал би задържала би задържало биха задържали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
зад-ръж зад-ръж-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-дър-жан
непълен член за-дър-жа-ния
пълен член за-дър-жа-ни-ят
женски род за-дър-жа-на
членувано за-дър-жа-на-та
среден род за-дър-жа-но
членувано за-дър-жа-но-то
множествено число за-дър-жа-ни
членувано за-дър-жа-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-дър-жал
непълен член за-дър-жа-лия
пълен член за-дър-жа-ли-ят
женски род за-дър-жа-ла
членувано за-дър-жа-ла-та
среден род за-дър-жа-ло
членувано за-дър-жа-ло-то
множествено число за-дър-жа-ли
членувано за-дър-жа-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-дър-жал
женски род за-дър-жа-ла
среден род за-дър-жа-ло
множествено число за-дър-жа-ли

2. задържа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

задържа е производна форма на задържам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. задържа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

задържа е производна форма на задържам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. задържа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

задържа е производна форма на задържам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).