задържала

Речник на българския език

1. задържала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

задържала е производна форма на задържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. задържала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

задържала е производна форма на задържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. задържала — мин. деят. св. прич. ж. р.

задържала е производна форма на задържам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. задържала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

задържала е производна форма на задържам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. задържала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

задържала е производна форма на задържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. задържала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

задържала е производна форма на задържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

7. задържала — мин. деят. св. прич. ж. р.

задържала е производна форма на задържа (мин. деят. св. прич. ж. р.).

8. задържала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

задържала е производна форма на задържа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).