задържало си

Речник на българския език

1. задържало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

задържало си е производна форма на задържам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. задържало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

задържало си е производна форма на задържам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. задържало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

задържало си е производна форма на задържам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

4. задържало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

задържало си е производна форма на задържа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

5. задържало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

задържало си е производна форма на задържа (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

6. задържало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

задържало си е производна форма на задържа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).