завържа

Речник на българския език

завъ̀ржа преходен глагол от свършен вид (тип 156tt) редактиране

Значение

завъ̀ржеш, мин. св. завъ̀рзах, мин. прич. завъ̀рзал, св.вж. завързвам.

Грешни изписвания (3)

  • завържъ
  • зъвържа
  • зъвържъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-вър-жа за-вър-жем
2 лице за-вър-жеш за-вър-же-те
3 лице за-вър-же за-вър-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-вър-зах за-вър-зах-ме
2 лице за-вър-за за-вър-зах-те
3 лице за-вър-за за-вър-за-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-вър-жех за-вър-жех-ме
2 лице за-вър-же-ше за-вър-жех-те
3 лице за-вър-же-ше за-вър-же-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завързал съм завързала съм завързало съм завързали сме
2 лице завързал си завързала си завързало си завързали сте
3 лице завързал е завързала е завързало е завързали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях завързал бях завързала бях завързало бяхме завързали
2 лице беше завързал беше завързала беше завързало бяхте завързали
3 лице беше завързал беше завързала беше завързало бяха завързали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще завържа ще завържем
2 лице ще завържеш ще завържете
3 лице ще завърже ще завържат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм завързал ще съм завързала ще съм завързало ще сме завързали
2 лице ще си завързал ще си завързала ще си завързало ще сте завързали
3 лице ще е завързал ще е завързала ще е завързало ще са завързали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да завържа щяхме да завържем
2 лице щеше да завържеш щяхте да завържете
3 лице щеше да завърже щяха да завържат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм завързал щях да съм завързала щях да съм завързало щяхме да сме завързали
2 лице щеше да си завързал щеше да си завързала щеше да си завързало щяхте да сте завързали
3 лице щеше да е завързал щеше да е завързала щеше да е завързало щяха да са завързали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завържел съм завържела съм завържело съм завържели сме
2 лице завържел си завържела си завържело си завържели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завързал съм завързала съм завързало съм завързали сме
2 лице завързал си завързала си завързало си завързали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм завързал била съм завързала било съм завързало били сме завързали
2 лице бил си завързал била си завързала било си завързало били сте завързали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да завържа щяла съм да завържа щяло съм да завържа щели сме да завържем
2 лице щял си да завържеш щяла си да завържеш щяло си да завържеш щели сте да завържете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм завързал щяла съм да съм завързала щяло съм да съм завързало щели сме да сме завързали
2 лице щял си да си завързал щяла си да си завързала щяло си да си завързало щели сте да сте завързали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих завързал бих завързала бих завързало бихме завързали
2 лице би завързал би завързала би завързало бихте завързали
3 лице би завързал би завързала би завързало биха завързали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-вър-жи за-вър-же-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-вър-зан
непълен член за-вър-за-ния
пълен член за-вър-за-ни-ят
женски род за-вър-за-на
членувано за-вър-за-на-та
среден род за-вър-за-но
членувано за-вър-за-но-то
множествено число за-вър-за-ни
членувано за-вър-за-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-вър-зал
непълен член за-вър-за-лия
пълен член за-вър-за-ли-ят
женски род за-вър-за-ла
членувано за-вър-за-ла-та
среден род за-вър-за-ло
членувано за-вър-за-ло-то
множествено число за-вър-за-ли
членувано за-вър-за-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-вър-жел
женски род за-вър-же-ла
среден род за-вър-же-ло
множествено число за-вър-же-ли