завържели

Речник на българския език

1. завържели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

завържели е производна форма на завържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. завържели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

завържели е производна форма на завържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).