завържело

Речник на българския език

1. завържело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завържело е производна форма на завържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завържело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

завържело е производна форма на завържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).