забрана

Речник на българския език

забра̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. забра̀ни, ж. Забраняване. Има забрана за носене на оръжие.

Грешни изписвания (3)

  • забранъ
  • зъбрана
  • зъбранъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. заб-ра-на
членувано заб-ра-на-та
мн.ч. заб-ра-ни
членувано заб-ра-ни-те
звателна форма