забрани

Речник на българския език

1. забрани — мн. ч.

забрани е производна форма на забрана (мн. ч.).

2. забрани — сег. вр., 3 л., ед. ч.

забрани е производна форма на забраня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. забрани — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

забрани е производна форма на забраня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. забрани — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

забрани е производна форма на забраня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. забрани — повелително наклонение, ед. ч.

забрани е производна форма на забраня (повелително наклонение, ед. ч.).