забелвам

Речник на българския език

забѐлвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

забѐлваш, несв. и забѐля, св.; Какво.
1. Започвам да беля (платно, картофи).
2. Обелвам малко от края кожата или кората на нещо. Забелих си кожицата на нокътя.
забелвам се/забеля се. — Започвам да се беля.

Грешни изписвания (3)

  • забелвъм
  • зъбелвам
  • зъбелвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-бел-вам за-бел-ва-ме
2 лице за-бел-ваш за-бел-ва-те
3 лице за-бел-ва за-бел-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-бел-вах за-бел-вах-ме
2 лице за-бел-ва за-бел-вах-те
3 лице за-бел-ва за-бел-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-бел-вах за-бел-вах-ме
2 лице за-бел-ва-ше за-бел-вах-те
3 лице за-бел-ва-ше за-бел-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забелвал съм забелвала съм забелвало съм забелвали сме
2 лице забелвал си забелвала си забелвало си забелвали сте
3 лице забелвал е забелвала е забелвало е забелвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях забелвал бях забелвала бях забелвало бяхме забелвали
2 лице беше забелвал беше забелвала беше забелвало бяхте забелвали
3 лице беше забелвал беше забелвала беше забелвало бяха забелвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще забелвам ще забелваме
2 лице ще забелваш ще забелвате
3 лице ще забелва ще забелват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм забелвал ще съм забелвала ще съм забелвало ще сме забелвали
2 лице ще си забелвал ще си забелвала ще си забелвало ще сте забелвали
3 лице ще е забелвал ще е забелвала ще е забелвало ще са забелвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да забелвам щяхме да забелваме
2 лице щеше да забелваш щяхте да забелвате
3 лице щеше да забелва щяха да забелват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм забелвал щях да съм забелвала щях да съм забелвало щяхме да сме забелвали
2 лице щеше да си забелвал щеше да си забелвала щеше да си забелвало щяхте да сте забелвали
3 лице щеше да е забелвал щеше да е забелвала щеше да е забелвало щяха да са забелвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забелвал съм забелвала съм забелвало съм забелвали сме
2 лице забелвал си забелвала си забелвало си забелвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забелвал съм забелвала съм забелвало съм забелвали сме
2 лице забелвал си забелвала си забелвало си забелвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм забелвал била съм забелвала било съм забелвало били сме забелвали
2 лице бил си забелвал била си забелвала било си забелвало били сте забелвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да забелвам щяла съм да забелвам щяло съм да забелвам щели сме да забелваме
2 лице щял си да забелваш щяла си да забелваш щяло си да забелваш щели сте да забелвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм забелвал щяла съм да съм забелвала щяло съм да съм забелвало щели сме да сме забелвали
2 лице щял си да си забелвал щяла си да си забелвала щяло си да си забелвало щели сте да сте забелвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих забелвал бих забелвала бих забелвало бихме забелвали
2 лице би забелвал би забелвала би забелвало бихте забелвали
3 лице би забелвал би забелвала би забелвало биха забелвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-бел-вай за-бел-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-бел-ван
непълен член за-бел-ва-ния
пълен член за-бел-ва-ни-ят
женски род за-бел-ва-на
членувано за-бел-ва-на-та
среден род за-бел-ва-но
членувано за-бел-ва-но-то
множествено число за-бел-ва-ни
членувано за-бел-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бел-вал
непълен член за-бел-ва-лия
пълен член за-бел-ва-ли-ят
женски род за-бел-ва-ла
членувано за-бел-ва-ла-та
среден род за-бел-ва-ло
членувано за-бел-ва-ло-то
множествено число за-бел-ва-ли
членувано за-бел-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бел-вал
женски род за-бел-ва-ла
среден род за-бел-ва-ло
множествено число за-бел-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бел-ващ
непълен член за-бел-ва-щия
пълен член за-бел-ва-щи-ят
женски род за-бел-ва-ща
членувано за-бел-ва-ща-та
среден род за-бел-ва-що
членувано за-бел-ва-що-то
множествено число за-бел-ва-щи
членувано за-бел-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-бел-вай-ки