забелвахте

Речник на българския език

1. забелвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

забелвахте е производна форма на забелвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. забелвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

забелвахте е производна форма на забелвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).