забелва

Речник на българския език

1. забелва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

забелва е производна форма на забелвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. забелва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

забелва е производна форма на забелвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. забелва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

забелва е производна форма на забелвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).