ечемѝк
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. ечемѝци, (два) ечемѝка, м.
1. Само ед. Житно растение с плод на зърна в класове, което се използва за фураж, храна и др.
2. Разг. Възпаление на клепача.
прил. ечемѝчен, ечемѝчена, ечемѝчено, мн. ечемѝчени (в 1 знач.).
1. Само ед. Житно растение с плод на зърна в класове, което се използва за фураж, храна и др.
2. Разг. Възпаление на клепача.
прил. ечемѝчен, ечемѝчена, ечемѝчено, мн. ечемѝчени (в 1 знач.).
Грешни изписвания (3)
- ечимик
- ичемик
- ичимик
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | ече-мик | |
---|---|---|
непълен член | ече-ми-ка | |
пълен член | ече-ми-кът | |
мн.ч. | ече-ми-ци | |
членувано | ече-ми-ци-те | |
бройна форма | ече-ми-ка | |
звателна форма | — |