1.
ечемѝчен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
вж. ечемѝк
Грешни изписвания (7)
- ечемичин
- ечимичен
- ечимичин
- ичемичен
- ичемичин
- ичимичен
- ичимичин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ече-ми-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ече-ми-че-ния | ||
| пълен член | ече-ми-че-ни-ят | ||
| ж. р. | ече-ми-че-на | ||
| членувано | ече-ми-че-на-та | ||
| ср. р. | ече-ми-че-но | ||
| членувано | ече-ми-че-но-то | ||
| мн. ч. | ече-ми-че-ни | ||
| членувано | ече-ми-че-ни-те | ||
2.
ечемѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
Грешни изписвания (7)
- ечемичин
- ечимичен
- ечимичин
- ичемичен
- ичемичин
- ичимичен
- ичимичин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ече-ми-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ече-мич-ния | ||
| пълен член | ече-мич-ни-ят | ||
| ж. р. | ече-мич-на | ||
| членувано | ече-мич-на-та | ||
| ср. р. | ече-мич-но | ||
| членувано | ече-мич-но-то | ||
| мн. ч. | ече-мич-ни | ||
| членувано | ече-мич-ни-те | ||