есенция

Речник на българския език

есѐнция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. есѐнции, ж.
1. Концентриран спиртен разтвор на етерично масло, който се използва в хранителната промишленост, парфюмерията и др. Лимонова есенция.
2. Разг. Парфюм.

Грешни изписвания (5)

  • есенцеа
  • есенцеъ
  • есенцея
  • есенциа
  • есенциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. есен-ция
членувано есен-ци-я-та
мн.ч. есен-ции
членувано есен-ци-и-те
звателна форма