експанзия

Речник на българския език

експа̀нзия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Разширение, разпространение на нещо (обикн. вид дейност или явление) извън първоначалните му предели.
прил. експанзионистѝчен, експанзионистѝчна, експанзионистѝчно, мн. експанзионистѝчни.

Грешни изписвания (5)

  • експанзеа
  • експанзеъ
  • експанзея
  • експанзиа
  • експанзиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-пан-зия
членувано ек-с-пан-зи-я-та
мн.ч. ек-с-пан-зии
членувано ек-с-пан-зи-и-те
звателна форма