едновремешен

Речник на българския език

едноврѐмешен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

едноврѐмешна, едноврѐмешно, мн. едноврѐмешни, прил. Разг. Който е съществувал отдавна, преди много години. Приказваш ми за едновремешни работи.

Грешни изписвания (15)

  • едновремешин
  • едновремишен
  • едновремишин
  • еднувремешен
  • еднувремешин
  • еднувремишен
  • еднувремишин
  • идновремешен
  • идновремешин
  • идновремишен
  • идновремишин
  • иднувремешен
  • иднувремешин
  • иднувремишен
  • иднувремишин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ед-нов-ре-ме-шен
непълен член ед-нов-ре-меш-ния
пълен член ед-нов-ре-меш-ни-ят
ж. р. ед-нов-ре-меш-на
членувано ед-нов-ре-меш-на-та
ср. р. ед-нов-ре-меш-но
членувано ед-нов-ре-меш-но-то
мн. ч. ед-нов-ре-меш-ни
членувано ед-нов-ре-меш-ни-те