допълзявам

Речник на българския език

допълзя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

допълзя̀ваш, несв. и допълзя̀, св. Стигам до определена крайна цел, пълзейки. Допълзяха до окопите и се търкулнаха в тях.

Грешни изписвания (7)

  • допалзявам
  • допалзявъм
  • допълзявъм
  • дупалзявам
  • дупалзявъм
  • дупълзявам
  • дупълзявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице до-пъл-зя-вам до-пъл-зя-ва-ме
2 лице до-пъл-зя-ваш до-пъл-зя-ва-те
3 лице до-пъл-зя-ва до-пъл-зя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице до-пъл-зя-вах до-пъл-зя-вах-ме
2 лице до-пъл-зя-ва до-пъл-зя-вах-те
3 лице до-пъл-зя-ва до-пъл-зя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице до-пъл-зя-вах до-пъл-зя-вах-ме
2 лице до-пъл-зя-ва-ше до-пъл-зя-вах-те
3 лице до-пъл-зя-ва-ше до-пъл-зя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице допълзявал съм допълзявала съм допълзявало съм допълзявали сме
2 лице допълзявал си допълзявала си допълзявало си допълзявали сте
3 лице допълзявал е допълзявала е допълзявало е допълзявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях допълзявал бях допълзявала бях допълзявало бяхме допълзявали
2 лице беше допълзявал беше допълзявала беше допълзявало бяхте допълзявали
3 лице беше допълзявал беше допълзявала беше допълзявало бяха допълзявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще допълзявам ще допълзяваме
2 лице ще допълзяваш ще допълзявате
3 лице ще допълзява ще допълзяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм допълзявал ще съм допълзявала ще съм допълзявало ще сме допълзявали
2 лице ще си допълзявал ще си допълзявала ще си допълзявало ще сте допълзявали
3 лице ще е допълзявал ще е допълзявала ще е допълзявало ще са допълзявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да допълзявам щяхме да допълзяваме
2 лице щеше да допълзяваш щяхте да допълзявате
3 лице щеше да допълзява щяха да допълзяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм допълзявал щях да съм допълзявала щях да съм допълзявало щяхме да сме допълзявали
2 лице щеше да си допълзявал щеше да си допълзявала щеше да си допълзявало щяхте да сте допълзявали
3 лице щеше да е допълзявал щеше да е допълзявала щеше да е допълзявало щяха да са допълзявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице допълзявал съм допълзявала съм допълзявало съм допълзявали сме
2 лице допълзявал си допълзявала си допълзявало си допълзявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице допълзявал съм допълзявала съм допълзявало съм допълзявали сме
2 лице допълзявал си допълзявала си допълзявало си допълзявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм допълзявал била съм допълзявала било съм допълзявало били сме допълзявали
2 лице бил си допълзявал била си допълзявала било си допълзявало били сте допълзявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да допълзявам щяла съм да допълзявам щяло съм да допълзявам щели сме да допълзяваме
2 лице щял си да допълзяваш щяла си да допълзяваш щяло си да допълзяваш щели сте да допълзявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм допълзявал щяла съм да съм допълзявала щяло съм да съм допълзявало щели сме да сме допълзявали
2 лице щял си да си допълзявал щяла си да си допълзявала щяло си да си допълзявало щели сте да сте допълзявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих допълзявал бих допълзявала бих допълзявало бихме допълзявали
2 лице би допълзявал би допълзявала би допълзявало бихте допълзявали
3 лице би допълзявал би допълзявала би допълзявало биха допълзявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
до-пъл-зя-вай до-пъл-зя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-пъл-зя-вал
непълен член до-пъл-зя-ва-лия
пълен член до-пъл-зя-ва-ли-ят
женски род до-пъл-зя-ва-ла
членувано до-пъл-зя-ва-ла-та
среден род до-пъл-зя-ва-ло
членувано до-пъл-зя-ва-ло-то
множествено число до-пъл-зя-ва-ли
членувано до-пъл-зя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-пъл-зя-вал
женски род до-пъл-зя-ва-ла
среден род до-пъл-зя-ва-ло
множествено число до-пъл-зя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род до-пъл-зя-ващ
непълен член до-пъл-зя-ва-щия
пълен член до-пъл-зя-ва-щи-ят
женски род до-пъл-зя-ва-ща
членувано до-пъл-зя-ва-ща-та
среден род до-пъл-зя-ва-що
членувано до-пъл-зя-ва-що-то
множествено число до-пъл-зя-ва-щи
членувано до-пъл-зя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

до-пъл-зя-вай-ки