допълзявало

Речник на българския език

1. допълзявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допълзявало е производна форма на допълзявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допълзявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допълзявало е производна форма на допълзявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. допълзявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

допълзявало е производна форма на допълзявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. допълзявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

допълзявало е производна форма на допълзявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).