допълзявал

Речник на българския език

1. допълзявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допълзявал е производна форма на допълзявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допълзявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допълзявал е производна форма на допълзявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. допълзявал — мин. деят. св. прич. м. р.

допълзявал е производна форма на допълзявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. допълзявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

допълзявал е производна форма на допълзявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).