дол

Речник на българския език

1. дол — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

долъ̀т, дола̀, мн. до̀лове и доло̀ве, (два) до̀ла, м. Вдлъбната земна повърхност между две височини, където тече или е текла река; долчина. Дълъг и дълбок дол.
• От един дол дренки. — Разг. Пренебр. Еднакви.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дол
непълен член до-ла
пълен член до-лът
мн.ч. до-ло-ве
членувано до-ло-ве-те
бройна форма до-ла
звателна форма —

2. Дол — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Връзки