дирене

Речник на българския език

дирене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-ре-не
членувано ди-ре-не-то
мн.ч. ди-ре-ния
членувано ди-ре-ни-я-та