издирване

Речник на българския език

издѝрване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • ездирване
  • ездирвани
  • ездирвъне
  • ездирвъни
  • издирвани
  • издирвъне
  • издирвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-дир-ва-не
членувано из-дир-ва-не-то
мн.ч. из-дир-ва-ния
членувано из-дир-ва-ни-я-та