голгота

Речник на българския език

голго̀та съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. голго̀ти, ж.
1. Само ед. Лобно място, място на мъки и гибел.
2. Прен. Мъка, страдание, терзание.

Грешни изписвания (3)

  • голготъ
  • гулгота
  • гулготъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гол-го-та
членувано гол-го-та-та
мн.ч. гол-го-ти
членувано гол-го-ти-те
звателна форма