гниене

Речник на българския език

гнѝене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. гнѝя

Грешни изписвания (3)

  • гниени
  • гниине
  • гниини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гни-е-не
членувано гни-е-не-то
мн.ч. гни-е-ния
членувано гни-е-ни-я-та