разлагане

Речник на българския език

разла̀гане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разлагани
  • разлагъне
  • разлагъни
  • ръзлагане
  • ръзлагани
  • ръзлагъне
  • ръзлагъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ла-га-не
членувано раз-ла-га-не-то
мн.ч. раз-ла-га-ния
членувано раз-ла-га-ни-я-та