плесен

Речник на българския език

плѐсен съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

плесента̀, мн. плѐсени, ж. Микроскопични гъбички, образуващи петна върху хранителни продукти, гниещи или влажни вещества; мухъл. Хлябът е покрит с плесен.
прил. плѐсенен, плѐсенна, плѐсенно, мн. плѐсенни. Плесенна гъбичка.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • плесин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пле-сен
членувано пле-сен-та
мн.ч. пле-се-ни
членувано пле-се-ни-те
звателна форма