глобя

Речник на българския език

глобя̀ преходен глагол от несвършен вид (тип 174ti) редактиране

Значение

глобѝш, мин. св. глобѝх, мин. прич. глобѝл, св.вж. глобявам.

Грешни изписвания (4)

  • глобйа
  • глобйъ
  • глубйа
  • глубйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице гло-бя гло-бим
2 лице гло-биш гло-би-те
3 лице гло-би гло-бят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице гло-бих гло-бих-ме
2 лице гло-би гло-бих-те
3 лице гло-би гло-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице гло-бях гло-бях-ме
2 лице гло-бе-ше гло-бях-те
3 лице гло-бе-ше гло-бя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице глобил съм глобила съм глобило съм глобили сме
2 лице глобил си глобила си глобило си глобили сте
3 лице глобил е глобила е глобило е глобили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях глобил бях глобила бях глобило бяхме глобили
2 лице беше глобил беше глобила беше глобило бяхте глобили
3 лице беше глобил беше глобила беше глобило бяха глобили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще глобя ще глобим
2 лице ще глобиш ще глобите
3 лице ще глоби ще глобят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм глобил ще съм глобила ще съм глобило ще сме глобили
2 лице ще си глобил ще си глобила ще си глобило ще сте глобили
3 лице ще е глобил ще е глобила ще е глобило ще са глобили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да глобя щяхме да глобим
2 лице щеше да глобиш щяхте да глобите
3 лице щеше да глоби щяха да глобят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм глобил щях да съм глобила щях да съм глобило щяхме да сме глобили
2 лице щеше да си глобил щеше да си глобила щеше да си глобило щяхте да сте глобили
3 лице щеше да е глобил щеше да е глобила щеше да е глобило щяха да са глобили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице глобял съм глобяла съм глобяло съм глобели сме
2 лице глобял си глобяла си глобяло си глобели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице глобил съм глобила съм глобило съм глобили сме
2 лице глобил си глобила си глобило си глобили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм глобил била съм глобила било съм глобило били сме глобили
2 лице бил си глобил била си глобила било си глобило били сте глобили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да глобя щяла съм да глобя щяло съм да глобя щели сме да глобим
2 лице щял си да глобиш щяла си да глобиш щяло си да глобиш щели сте да глобите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм глобил щяла съм да съм глобила щяло съм да съм глобило щели сме да сме глобили
2 лице щял си да си глобил щяла си да си глобила щяло си да си глобило щели сте да сте глобили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих глобил бих глобила бих глобило бихме глобили
2 лице би глобил би глобила би глобило бихте глобили
3 лице би глобил би глобила би глобило биха глобили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
гло-би гло-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род гло-бен
непълен член гло-бе-ния
пълен член гло-бе-ни-ят
женски род гло-бе-на
членувано гло-бе-на-та
среден род гло-бе-но
членувано гло-бе-но-то
множествено число гло-бе-ни
членувано гло-бе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род гло-бил
непълен член гло-би-лия
пълен член гло-би-ли-ят
женски род гло-би-ла
членувано гло-би-ла-та
среден род гло-би-ло
членувано гло-би-ло-то
множествено число гло-би-ли
членувано гло-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род гло-бял
женски род гло-бя-ла
среден род гло-бя-ло
множествено число гло-бе-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род гло-бящ
непълен член гло-бя-щия
пълен член гло-бя-щи-ят
женски род гло-бя-ща
членувано гло-бя-ща-та
среден род гло-бя-що
членувано гло-бя-що-то
множествено число гло-бя-щи
членувано гло-бя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

гло-бей-ки