глобила

Речник на българския език

1. глобила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

глобила е производна форма на глобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. глобила — мин. деят. св. прич. ж. р.

глобила е производна форма на глобя (мин. деят. св. прич. ж. р.).