глобило

Речник на българския език

1. глобило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

глобило е производна форма на глобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. глобило — мин. деят. св. прич. ср. р.

глобило е производна форма на глобя (мин. деят. св. прич. ср. р.).