вмятам

Речник на българския език

вмя̀там преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

вмя̀таш, несв. и вмѐтна, св.; Какво. Прибавям набързо дума, израз в устен разговор.

Грешни изписвания (1)

  • вмятъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вмя-там вмя-та-ме
2 лице вмя-таш вмя-та-те
3 лице вмя-та вмя-тат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вмя-тах вмя-тах-ме
2 лице вмя-та вмя-тах-те
3 лице вмя-та вмя-та-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вмя-тах вмя-тах-ме
2 лице вмя-та-ше вмя-тах-те
3 лице вмя-та-ше вмя-та-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вмятал съм вмятала съм вмятало съм вмятали сме
2 лице вмятал си вмятала си вмятало си вмятали сте
3 лице вмятал е вмятала е вмятало е вмятали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вмятал бях вмятала бях вмятало бяхме вмятали
2 лице беше вмятал беше вмятала беше вмятало бяхте вмятали
3 лице беше вмятал беше вмятала беше вмятало бяха вмятали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вмятам ще вмятаме
2 лице ще вмяташ ще вмятате
3 лице ще вмята ще вмятат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вмятал ще съм вмятала ще съм вмятало ще сме вмятали
2 лице ще си вмятал ще си вмятала ще си вмятало ще сте вмятали
3 лице ще е вмятал ще е вмятала ще е вмятало ще са вмятали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вмятам щяхме да вмятаме
2 лице щеше да вмяташ щяхте да вмятате
3 лице щеше да вмята щяха да вмятат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вмятал щях да съм вмятала щях да съм вмятало щяхме да сме вмятали
2 лице щеше да си вмятал щеше да си вмятала щеше да си вмятало щяхте да сте вмятали
3 лице щеше да е вмятал щеше да е вмятала щеше да е вмятало щяха да са вмятали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вмятал съм вмятала съм вмятало съм вмятали сме
2 лице вмятал си вмятала си вмятало си вмятали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вмятал съм вмятала съм вмятало съм вмятали сме
2 лице вмятал си вмятала си вмятало си вмятали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вмятал била съм вмятала било съм вмятало били сме вмятали
2 лице бил си вмятал била си вмятала било си вмятало били сте вмятали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вмятам щяла съм да вмятам щяло съм да вмятам щели сме да вмятаме
2 лице щял си да вмяташ щяла си да вмяташ щяло си да вмяташ щели сте да вмятате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вмятал щяла съм да съм вмятала щяло съм да съм вмятало щели сме да сме вмятали
2 лице щял си да си вмятал щяла си да си вмятала щяло си да си вмятало щели сте да сте вмятали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вмятал бих вмятала бих вмятало бихме вмятали
2 лице би вмятал би вмятала би вмятало бихте вмятали
3 лице би вмятал би вмятала би вмятало биха вмятали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вмя-тай вмя-тай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вмя-тан
непълен член вмя-та-ния
пълен член вмя-та-ни-ят
женски род вмя-та-на
членувано вмя-та-на-та
среден род вмя-та-но
членувано вмя-та-но-то
множествено число вмя-та-ни
членувано вмя-та-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вмя-тал
непълен член вмя-та-лия
пълен член вмя-та-ли-ят
женски род вмя-та-ла
членувано вмя-та-ла-та
среден род вмя-та-ло
членувано вмя-та-ло-то
множествено число вмя-та-ли
членувано вмя-та-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вмя-тал
женски род вмя-та-ла
среден род вмя-та-ло
множествено число вмя-та-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род вмя-тащ
непълен член вмя-та-щия
пълен член вмя-та-щи-ят
женски род вмя-та-ща
членувано вмя-та-ща-та
среден род вмя-та-що
членувано вмя-та-що-то
множествено число вмя-та-щи
членувано вмя-та-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

вмя-тай-ки