вмятало

Речник на българския език

1. вмятало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вмятало е производна форма на вмятам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вмятало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вмятало е производна форма на вмятам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вмятало — мин. деят. св. прич. ср. р.

вмятало е производна форма на вмятам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. вмятало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вмятало е производна форма на вмятам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).