вмятал

Речник на българския език

1. вмятал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вмятал е производна форма на вмятам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вмятал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вмятал е производна форма на вмятам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вмятал — мин. деят. св. прич. м. р.

вмятал е производна форма на вмятам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вмятал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вмятал е производна форма на вмятам (мин. деят. несв. прич. м. р.).