висш

Речник на българския език

висш — прилагателно име (тип 77) редактиране

Значение

вѝсша, вѝсше, мн.вѝсши, прил. Най-висок, най-главен, най-горен в своята област. Висшето общество. Висше училище. Висше духовенство.
• Висше образование. — Най-високата образователна степен, получавана в университет.
• Висш офицер. — Офицер с чин от полковник нагоре.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • визш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. висш
непълен член вис-шия
пълен член вис-ши-ят
ж. р. вис-ша
членувано вис-ша-та
ср. р. вис-ше
членувано вис-ше-то
мн. ч. вис-ши
членувано вис-ши-те

Връзки