вероучѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед.
1. Учение за основните положения в една религия.
2. Това учение като учебна дисциплина. Имаме час по вероучение.
1. Учение за основните положения в една религия.
2. Това учение като учебна дисциплина. Имаме час по вероучение.
Грешни изписвания (7)
- вероочение
- веруочение
- веруучение
- вироочение
- вироучение
- вируочение
- вируучение
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ве-ро-у-че-ние | |
|---|---|---|
| членувано | ве-ро-у-че-ни-е-то | |
| мн.ч. | ве-ро-у-че-ния | |
| членувано | ве-ро-у-че-ни-я-та |