бухал

Речник на българския език

1. бу̀хал съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бу̀хали, (два) бу̀хала, м. Едра нощна птица, която се храни с мишки.

Грешни изписвания (1)

  • бухъл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-хал
непълен член бу-ха-ла
пълен член бу-ха-лът
мн.ч. бу-ха-ли
членувано бу-ха-ли-те
бройна форма бу-ха-ла
звателна форма

2. бухал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бухал е производна форма на бухам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бухал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бухал е производна форма на бухам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. бухал — мин. деят. св. прич. м. р.

бухал е производна форма на бухам (мин. деят. св. прич. м. р.).

5. бухал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бухал е производна форма на бухам (мин. деят. несв. прич. м. р.).