бивник

Речник на българския език

1. бѝвник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • бивнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бив-ник
непълен член бив-ни-ка
пълен член бив-ни-кът
мн.ч. бив-ни-ци
членувано бив-ни-ци-те
бройна форма бив-ни-ка
звателна форма

2. бѝвник съществително име, мъжки род (тип 18a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • бивнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бив-ник
непълен член бив-ни-ка
пълен член бив-ни-кът
мн.ч. бив-ни
членувано бив-ни-те
бройна форма бив-ни-ка
звателна форма