бивни

Речник на българския език

1. бѝвни некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

само мн. Два силно развити и стърчащи извън устата зъба у някои бозайници. Бивни на слон.

Грешни изписвания (1)

  • бивне

2. бивни — мн. ч.

бивни е производна форма на бивник (мн. ч.).